Националният историко-археологически резерват Мадара е симбиоза от богата история, разнообразни археологически паметници, красива природа и уникален скален релеф – Мадарският конник. „Мадара” е призната за национален резерват с Указ 161 от 05.08.1958 г.
Най-красивото място в Североизточна България е обитавано от човека през каменно-медната епоха. Животът започва в пещерите около извор.
Древната история на Мадара е белязана от доминиращо римско присъствие. Най-впечатляващият архитектурен паметник е римска вила (Вила Рустика), обитавана между 2-ри и 4-ти век, състояща се от ограден комплекс от сгради, характерни за селските вили в европейските провинции на Римската империя. Най-вероятно е била собственост на богат робовладелец.
Мадара е култов център. През 14 век в Мадара е основан един от най-големите скални манастири в България. Повече от 150 естествени пещери върху скалната стена са използвани като църкви, параклиси, монашески убежища и гробища.
Най-забележителният паметник в резервата Мадара е уникалният каменен релеф, известен като Мадарския ездач, открит от Феликс Каниц през 1872 г.
Научните предположения свързват релефа с хан Крум (царуване 803 – 814), Тервел (царуване 701 – 718), Аспарух (царуване 681 – 701) и дори с бог Тангра (върховното божество на прабългарите).
Каменният релеф е единствен по рода си в Европа. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
През 2008 г. е избран за национален символ на България.
Bulgarian 
English 